Кому е нужен офроудър с V8 мотор и 525 к.с.,

 

Кому е необходим офроудър с V8 мотор и 525 к.с., с време за ускоряване от 0 до 100 км/ч за 5.2 сек.? Освен в случай че не се казвате Джеймс Бонд. Именно това бе версията, с която се появи и употребява за борба с неприятните Даниел Крейг в Смъртта може да изчака, 25-и следващ филм за именития сътрудник и финален за артиста. Новото потомство Land Rover Defender продължава традициите на оригинала, който също имаше вид с V8. За тези, които желаят автомобила си не за гората, лов и лов на риба, а за асфалт и опера, пред която да пристигнете след слушане на симфонията на осемте цилиндъра.

Вече сме ви представяли Land Rover Defender във вид с 2,0-литров дизелов мотор с 240 к.с. и 430 Нм. Дизайнът на наследника е много по-различен от пионера. Автомобилът порасна във всички размери, стана надалеч по-луксозен. Отделното шаси към този момент е заменено с алуминиев монокок. Освен пружини има и въздушно окачване, двустепенна раздатка и блокажи на диференциалите. Може да гледате по какъв начин работят на централния екран. Фаровете имат автоматизирана функционалност и на дълги осветяват като ден пред вас. На мрачно разчитате на красиво лого пред вратите, с цел да виждате настилката и дали има локва.

От централната подпора сменяте режимите или вдигате равнището. Бавните предавки се включват на неутрална скорост, на централния екран има в детайли напътствие за режимите. А самият интериор е извънреден. Има голям 11,4-инчов екран, можете да сменяте камерите в режим офроуд или асфалт. Има много пластмасови детайли, слотове USB и изходи за 12 волта, в багажника даже има шуко. Централната жабка има изстудяване, багажното пространство варира от 231 до 2233 литра.

Окачването се усеща много твърдо на асфалт, което е разумно за офроудър с над 500 к.с. Ходовата част е съобразена с мотора, както и трансмисията за по-къси предавателни цифри. Най-добре автомобилът се усеща на асфалт, стои устойчиво в завоите и няма клатене, което очакване. В тази версия само има динамична стратегия на системата Terrain Response, която с изключение на за асфалт е и за пресечени терени. Можете да карате много бързо офроуд, естествено като се преценявате с настилката. Интересно е да дрифтите с Defender, който го прави с лекост.

Има огромни стабилизиращи щанги, а задният електронен деен диференциал има надзор на отклонението, който разрешава по-фино ръководство на скоростта и държанието в завоя. Подаването на газ е най-рязкото, което изобщо сме виждали в офроудър. Автомобилът е надалеч по-пъргав от да вземем за пример Ford Bronco и даже Ford Ranger Raptor. Но и по-твърд от спортния пикап. Окачването употребява адаптивни амортисьори с непрекъснат надзор, само че постоянно усещате неотстъпчивост, нетипична за офроудъри.

А разходът е какъвто очаквате за V8. Дори на глезене на педала на газта мъчно падате на 11 л/100 км. При повече разпределяне на газ минавате даже 20 л/100 км. Но това надали е дерт, който ще препъне притежателите, които ще купят версията точно поради мотора и неповторимото държание на асфалт.

 

 

Предходният път, когато се срещнахме онлайн с Ineos Grenadier, бе преди година с предпроизводствена версия, пристигнала у нас дружно с британец, развоен водач. Сега имаме опция най-сетне да караме колата, за която светът на офроуда толкоз приказва. За тях тя е толкоз значима, що се касае за електрическия Tesla. И двата плана са дело на богаташи, които не се стопират пред нищо, до момента в който не произведат колата, която желаят и я няма на пазара.

Джим Ратклиф е най-богатият човек във Англия, благосъстоянието му се равнява на 40 милиарда Паунда, задоволително, с цел да си направи лична кола. Парите му са най-вече от химическия колос Ineos, а от 2020 година даже заплаща заплатата на Люис Хамилтън в екипа му Mercedes, от който получи една трета.

Идеята за офроудъра първо е да продължи производството на истинския Land Rover Defender, само че получава отвод от компанията. Тогава взема решение да си го направи самичък, работното име е Projekt Grenadier, кръстен на обичаната му механа в Лондон.

След това купува и фабриката на Mercedes в Хамбах, която към момента създава електрическите Smart EQ. Но, най-интересното в историята, е че Mercedes му отхвърлят свои мотори, макар околните връзки с британеца. И по този начин Ратклиф взема решение да се насочи към съперниците BMW и взима техния 3,0-литров дизел и бензин, дружно с кутията ZF. Проектът му коства досега 1,5 милиарда паунда, а се готви да даде още 4 милиарда за нови три модела до 2030. Сред тях е пикап, който към този момент бе показан, електрическа версия, както и първокласна, с цел да подсети на Mercedes, че с право да се тормозили за клиентите на G-class.

Още при първия досег, не разбирате, че колата идва от компания, която прави коли от една година. На външен тип най-яката офроуд механа на света наподобява навръх Defender. Кръгли фарове, V-образен челен похлупак, съвсем отвесно предно стъкло, откъм гърба стоповете за кръгли с LED технология, фаровете също. Светлинният автограф е и мигач. Над страничните стъкла има дръжки, под които има куплунги. Цялата кола е готова за слагане на спомагателна офроуд екипировка като светлини, лебедки и каквото още се нуждаете. Можете да го ползвате и като кемпер в планината. На централната подпора има голямо количество ключове за стартиране на спомагателните електрически аксесоари с друг ампераж.

Централният екран е със сензорно ръководство, на него е цялата информация, в това число обороти и скорост. На тънкия екрана зад кормилото са единствено индикациите. Свързвате бързо смарт телефона със системата, има Android Auto и безжичен Apple CarPlay. Колата изобилства от изходи USB-A, USB-C и 12V. Можете да си качите в системата свои офроуд тракове или да запишете подобен. Ключовете над вас са от 10A като стандарт до три 25A и един 500A. Багажното пространство е 2035 литра при събаряне на задните седалки, а багажната врата е разграничена на две.

Разбира се, не е лишен от „ детски заболявания “ - шофьорската врата на черната тестова кола трябваше да се тресне с все мощ, с цел да се затвори добре, а предната дясна имаше проблем с уплътненията и събираше вода при дъжд, която се изсипва като водопад при отваряне (може би тъй като колата имаше лек удар долу вдясно). Освен това ръб компютърът даваше ту неточност в скоростната кутия, ту във филтрите, ту в системата за спешни позвънявания и други, само че при рестарт всичките неточности изчезваха. Лампата за незадоволително гориво пък ви светва при половин цялостен контейнер, който е с размер от 90 литра. Но някак си всички тези дреболии са напълно допустими за такава кола. Нима истинският Defender не е имал проблеми?

Тестовият ни модел е с 3,0-литровия дизел с 249 к.с., с изключение на него има и 3,0 литра бензин с 286 к.с. Познат ни е от BMW, оптималният въртящ миг при дизела е 550 Нм в диапазона от 1250 до 3000 об/мин. Агрегатите са доработени от Ineos за по-голям фокус в ниските обороти и по-различно разрастване съгласно използването в кръстосан терен. Стартирате с ключ, чува се тътнеж, потегляте с звук и солидно като камион. Лостът на 8-степенната кутия е същият, като в BMW. Караме първо на задно предаване, има 2-степенна раздатка от Tremec, карданите се дело на Dana Spicer. Раздатката има предавателно число 2.5:1 и външно маслено изстудяване. Можете да блокирате и трите диференциала механично съгласно потребностите на терена. Предният и задният могат да се блокират самостоятелно до 75 км/ч. Направени са от Eaton Industries.

Аз пък карам бензиновата версия с трилитров редови шестак на BMW с 286 к.с. и 450 Нм, който подвига 100 км/ч за напряко спортните за такава кола 8.6 сек.

Извън пътя сме на офроуд, а шасито е основано за това. Класика – обособена рама, разполагате с клиренс от 264 мм и можете да се качите, в случай че се държите за кормилото. За пасажера до водача има ръкохватка. Максималната дълбочина на прегазване е 800 мм, тестовата ни кола е екипирана със шнорхел и прекосяваме през Искъра в частта след язовир Панчарево. Дори за момент колата не се затрудни, макар облите камъни. Но и водата не стигна даже до вратите. Разполагате с къси надвеси.

Тестовата ни кола е екипирана със стъбла откъм гърба за елементарен достъп до кутиите на покрива. Също по този начин можете да закачате багажи и екипировка за вратите и страничните панели. Седалките са Recaro и много комфортни при офроуд. Нямаме люкове, само че като алтернатива се оферират два дребни с механични панти. До лоста за скоростите има за понижаващите предавки. Бутоните на конзолата наподобяват повече на аероплан, в сравнение с офроудър.

Воланът е снабден с бутони за круиз надзор, има и бутон за надзор при спускането, а от дясно на кормилото с червен бутон е по-тих клаксон за велосипедисти. Нищо чудно, че Ратклиф има и тим в Тур дьо Франс.

Още при първите коловози и неравности разбирате каква гигантска работа са свършили в развойния отдел. Окачването минава извънредно удобно без тракане. Пружините са Eibach и имат 9 градуса ход начело и 12 откъм гърба. Спирачките пък са дело на Brembo. Изкачваме към връх Мургаш на изсъхнало време и даже на задно нямаме проблеми. Но въпреки всичко тестваме офроуд режима, който се задейства от бутон на конзолата на покрива. До него е и режимът за прегазване във вода, който следи температурата на мотора и стопира вентилатора на радиатора. Има и Downhill Assist са самостоятелни корекции на прекъсването на четирите колела.

Ineos Grenadier е несъмнено изненада. Не като офроуд качества, знаехме, че е пристъпен. Но ни изненада мекотата на окачването, детайлите в салона и екстериора, въпреки всичко това е компания, която прави коли от единствено година. А Defender се произвеждаше цели 70 година

И за край - цената, която стартира от под 130 000 лева А това е под тази на новия Defender и G-Klass на Mercedes.